Съдържание:
Когато дъщеря ми се роди, тя не се закопчава. Без значение какво направих или колко пъти дойде консултантът по кърмене, не можах да я накарам да закопчае. В резултат на това нашата връзка с кърменето не „отиде на разстояние“. Синът ми обаче се привърза към доста време и аз бързо се поддадох на стереотипите на кърмещата майка, които са неоспоримо законни. И въпреки че синът ми се захвана веднага, връзката ни с кърменето не остана без пречки. Синът ми имаше леко връзване на езика, жълтеница и ненаситен апетит. Храненето му беше афера при поискване, така че бях убеден, че зърната ми ще отпаднат.
След няколко седмици обаче (за щастие) успях най-накрая да кърмя без болка. Тогава абсолютно се влюбих в кърменето. Всъщност, три години по-късно, аз съм мъдрост за времената, когато успях да облекча детето си с обикновена храна, да го успокоя, като държи малкото му тяло за моето и да го храня, когато ми се наложи. Липсва ми близостта, която имахме и ми липсва връзката, която кърменето осигуряваше.
Не пропускам обаче всичко допълнително, което идва с кърменето. Не пропускам безсънните нощи, изцапаните с мляко ризи или болните гърди. Не пропускам да планирам живота си около кърменето и определено не пропускам помпането. Но все пак в края на деня всичко си струваше. Кърменето беше едно от най-хубавите неща, които съм правил като майка и това ме научи на постоянство и ме накара да растя като жена. Кърменето ме кара да се чувствам упълномощен и, добре, това е единственият стереотип, от който съм напълно безсрамна.
Ти си Тотален многозадачен
