Десетилетия на изследване доказаха колко важна е имунизацията за общественото здраве. Не само ваксините пазят семействата в безопасност от предотвратими заболявания, но и спират болестите да се превръщат в епидемии. Въпреки научните доказателства, все повече родители избират да не ваксинират децата си. Въпреки това, дори със семейства, отказали се от инокулация, през 2017 г. са били ваксинирани рекорден брой деца, показват нови глобални данни, но милиони все още липсват.
Миналата година повече от 120 милиона деца бяха имунизирани в световен мащаб, включително допълнителни 4, 6 милиона бебета, които са получили ваксинации в сравнение с 2010 г., според оценките на глобалната имунизация, публикувани от Световната здравна организация (СЗО) и УНИЦЕФ в понеделник. Това означава приблизително 9 на всеки 10 деца, получаващи поне една доза от ваксината, за да се предпазят от дифтерия-тетанус-коклюш, известна иначе като DTP ваксина, се установява в доклада на СЗО-УНИЦЕФ.
СЗО и УНИЦЕФ проследяват и други успехи в годишните си оценки за имунизация. Глобалният обхват срещу морбили и рубеола например скочи със 17 процента през последните няколко години - от 35 процента през 2010 г. на 52 процента през 2017 г., според съвместния доклад. Този процент се увеличава по две причини: 167 страни са включили втора доза от ваксината срещу морбили като част от своя рутинен имунизационен график, а 162 страни вече използват ваксини срещу рубеола.
Друго значително подобрение според СЗО и УНИЦЕФ: 79 държави въведоха ваксината срещу човешки папилома - или срещу HPV.
Ромпер се обърна към УНИЦЕФ за коментар, но не го чу във времето за публикуване.
Въпреки това, въпреки тези успехи, близо 20 милиона деца не бяха ваксинирани миналата година, показва докладът на СЗО-УНИЦЕФ. От тези деца 40 процента - или почти 8 милиона - живеят в онези, които се считат за хуманитарни и крехки условия, като например страни, засегнати от конфликт. Нараства и броят на неваксинираните деца от страни със среден доход, където маргинализацията и неравенството действат като бариери пред имунизацията, особено за хората, живеещи в домакинства с ниски доходи, според СЗО и УНИЦЕФ.
Към последния момент това е донякъде улов-22. Бедността може да попречи на родителите и децата да имат достъп до определени ваксини. Но последните проучвания показват, че ваксините всъщност могат да пазят хората от бедност.
Изследване на университета в Харвард, публикувано през февруари в списанието Health Relations, прецени, че увеличените инвестиции във ваксинация за 15-годишен период могат да предотвратят до 36 милиона смъртни случая и 24 милиона случая на медицинско обедняване в страни с нисък и среден доход.
Изследователят Стефан Вергет, асистент по глобално здраве в Харвардския университет, заяви в съобщение по това време:
Това проучване изрично посочва как инвестирането във ваксини в страни с нисък и среден доход може да има широко здравословно и икономическо въздействие. Политиците трябва да разглеждат целенасочените програми за ваксини като мощни механизми за подобряване на справедливостта на здравето и намаляване на бедността.
За да достигнат всички деца с много необходими ваксини, СЗО и УНИЦЕФ изчисляват, че около 20 милиона допълнителни деца ще трябва да бъдат ваксинирани с три дози ваксина срещу DTP, още 45 милиона деца ще трябва да получат втора доза от ваксината срещу морбили. и 76 милиона допълнителни младежи ще трябва да бъдат инокулирани с 3 дози пневмококова конюгирана ваксина.
Но осъзнаването на универсалното имунизационно покритие няма да бъде лесен подвиг. Ще бъдат необходими значителни усилия от страна на страните. Те ще трябва да работят за укрепване на своите системи за здравеопазване и за увеличаване на инвестициите в техните национални имунизационни програми, наред с други ключови стъпки, посочени от СЗО и УНИЦЕФ в съвместния си доклад.
Изследванията показват, че ваксините са животоспасяващи и предпазват от появата на широко разпространени епидемии. И само поради тези причини ваксините трябва да са достъпни за всеки човек, навсякъде.
