В понеделник в съдебната зала в Охайо бе съобщено, че голямото съдебно заседание по делото „Тамир Райс“ няма да повдигне обвинения на полицаи в смъртта му, съобщи ABC News. 12-годишната Райс беше застреляна фатално от полицията миналата година на игрище в Кливланд. Съобщава се, че Райс държи пистолет за играчки, когато полицаят в Кливланд Тимоти Ломан е застрелял през ноември 2014 г.
Прокурорът на окръг Cuyahoga Тимъти МакГинти каза пред репортери, че "стана ясно", че действията на Леоман и неговия партньор Франк Гармбек не са престъпни. По-скоро Макгинти ги посочи като "перфектна буря от човешки грешки", според The Hill. „Всеки път, когато се замисля за този случай, не мога да не почувствам, че жертвата може да е мой собствен син или внук“, каза Макгинти.
Стрелбата е станала, когато полицията се е обадила на обаждане от 911, в което се казва, че някой издава пистолет. Според МакГинти диспечерът 911 не предава на полицията съществената информация от обаждащия се, че човекът с пистолета вероятно е непълнолетен, а пистолетът вероятно е играчка. AL.com съобщава, че двамата офицери пристигнали в Центъра за отдих Cudell в 15:30 ч. Райс си играел с пистолет за пелети с играчки, чийто оранжев връх се съобщава, че е бил отстранен.
При заснемането на камерите за наблюдение на зоната, служителите се приближиха до беседката, където беше седнала Райс. Райс се приближи до колата с ръце близо до кръста. Льоман скочи от страната на пътника и го застреля.
Изслушването на голямото жури продължи три месеца и разгледа писмени доклади от експерти, изявления, прочетени от Ломан и Гармбек, и показания от семейството на Райс.
Хил отбеляза, че решението идва в момент на голямо напрежение между обществеността, полицията и законодателите заради полицейските разстрели на цивилни. Полицията застреля двама цивилни граждани, 55-годишната Бети Джоунс и Кинтонио Легрие, на 19 години, докато в събота реагира на домашно насилие. Джоунс, майка на петгодишна възраст, е застреляна случайно, съобщи полицията, съобщава CNN.
В Twitter реакциите на решението на голямото жури отразиха най-вече безпокойство:
